Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (68)
2. Практиката
Интересува ме понятието «ритъм» (вътрешно-индивидуален, социално-външен, ритмите на Земята и Луната), неговото влияние и взаимодействието му с човека.
Представете си, че сте завъртели силно пумпал, а след това започнете да му крещите: «Спри, спри!». Така че трябва да си поставяте въпрос не за яснота в практиката, а за яснота на личното ви отношение към развитието. Практиката е комплекс от мерки, а не някакъв «фокусен трик», както я възприемат мнозина. Практиката е система, която трябва да се опира като минимум на законите на ритъма, а като максимум – на знанието за тези закони. Да, практиката притежава своята последователност, и аз например постоянно ви я посочвам: възстановете нормалното състояние на матката си, нейните връзки с вътрешните органи, усилете съзнанието си. Но тази последователност трябва да присъства във всяко действие, а не просто в правенето на един комплекс за укрепване на матката. Всъщност работата не е в комплекса, а във възможността да се реализира поставената в него задача. По тази причина, обучавайки се, трябва да се опирате не на разни названия, а на задачите, които ви предстои да решите, както и на оценката на състоянието ви по време на решаване на дадените задачи.
Така че в случая въпросът се отнася не толкова до практиката, а по-скоро до системата и до този, който я преподава, както и разбира се, до вас самата. По принцип, не е важно с какво се занимавате, важно е да се опитате да се ориентирате и да постигнете взаимодействие с трите основни формули на практиката – със съзнанието, с енергията и с тялото. Именно с трите едновременно, не позволявайки при това на нито едното да излъже другото. Иначе какво се получава? Или развиваме мозъка, губейки енергия, или развиваме енергията, губейки тялото, или развиваме тялото, губейки мозъка.
А как да съединим всичко това? В това именно е и изкуството на практиката. Единствено след като съединим трите компонента в едно, можем да говорим за цялостен вид на системата. Как можем да я видим по по-различен начин? Да я чуем? Това не е достатъчно. Да я почувстваме? Не е достатъчно. Да познаем формата? Също не е достатъчно. Само всичко това когато е заедно може да заработи. Както жената, така и мъжът, когато започват да се занимават, придобиват само инструмента, с който да отворят ковчежето. Така че каквото и да правите, а някои неща винаги ще бъдат пропуснати, няма да се получи, докато не се събере целия конструктор.
Кое е за предпочитане – да се занимаваме с даоистки практики самостоятелно в индивидуален режим, или в група?
И едната, и другата форма е необходима, от гледна точка на разликата в ритъма и енергийното поле. Ако имате възможност да се занимавате в група, задължително я използвайте, но не трябва от това да пострадат индивидуалните ви занимания.
Влияе ли на алхимичния процес, протичащ в тялото на практикуващата жена взаимодействието (включително сексуалното) с партньор, който не се занимава с даоистки практики? По какъв начин?
P. S. Раждането на дете не се явява цел на взаимоотношенията.
Ако зачеването на дете не се явява цел на взаимодействието – не влияе, но при условие че партньорът е във възбудено състояние не по-малко от час. Това е минималното време за преработване на грубата енергия. Сексуалните отношения трябва да се не по-често от 2 – 3 пъти седмично.
Много трудно запомням последователността на практиките. Аз въобще трудно помня, но затова пък лесно забравям. Какво може да се направи по въпроса?
Запомнянето е процес, който се опира на способността да се запомни и възпроизведе информация с мозъка, тялото и енергията. Нарушенията в една от тези сфери усложнява процеса на запомняне. Но след като говорим конкретно за последователността на практиката, то в този случай проблемът е в тялото, което засега не разбира кинематиката на движението, а затова и не може да я възпроизведе. Трябва да се започне с прости комплекси, които регулярно да повтаряте, които да ви доведат до единство в самото тяло, за да може то да запомня.
2. Практиката
Интересува ме понятието «ритъм» (вътрешно-индивидуален, социално-външен, ритмите на Земята и Луната), неговото влияние и взаимодействието му с човека.
Представете си, че сте завъртели силно пумпал, а след това започнете да му крещите: «Спри, спри!». Така че трябва да си поставяте въпрос не за яснота в практиката, а за яснота на личното ви отношение към развитието. Практиката е комплекс от мерки, а не някакъв «фокусен трик», както я възприемат мнозина. Практиката е система, която трябва да се опира като минимум на законите на ритъма, а като максимум – на знанието за тези закони. Да, практиката притежава своята последователност, и аз например постоянно ви я посочвам: възстановете нормалното състояние на матката си, нейните връзки с вътрешните органи, усилете съзнанието си. Но тази последователност трябва да присъства във всяко действие, а не просто в правенето на един комплекс за укрепване на матката. Всъщност работата не е в комплекса, а във възможността да се реализира поставената в него задача. По тази причина, обучавайки се, трябва да се опирате не на разни названия, а на задачите, които ви предстои да решите, както и на оценката на състоянието ви по време на решаване на дадените задачи.
Така че в случая въпросът се отнася не толкова до практиката, а по-скоро до системата и до този, който я преподава, както и разбира се, до вас самата. По принцип, не е важно с какво се занимавате, важно е да се опитате да се ориентирате и да постигнете взаимодействие с трите основни формули на практиката – със съзнанието, с енергията и с тялото. Именно с трите едновременно, не позволявайки при това на нито едното да излъже другото. Иначе какво се получава? Или развиваме мозъка, губейки енергия, или развиваме енергията, губейки тялото, или развиваме тялото, губейки мозъка.
А как да съединим всичко това? В това именно е и изкуството на практиката. Единствено след като съединим трите компонента в едно, можем да говорим за цялостен вид на системата. Как можем да я видим по по-различен начин? Да я чуем? Това не е достатъчно. Да я почувстваме? Не е достатъчно. Да познаем формата? Също не е достатъчно. Само всичко това когато е заедно може да заработи. Както жената, така и мъжът, когато започват да се занимават, придобиват само инструмента, с който да отворят ковчежето. Така че каквото и да правите, а някои неща винаги ще бъдат пропуснати, няма да се получи, докато не се събере целия конструктор.
Кое е за предпочитане – да се занимаваме с даоистки практики самостоятелно в индивидуален режим, или в група?
И едната, и другата форма е необходима, от гледна точка на разликата в ритъма и енергийното поле. Ако имате възможност да се занимавате в група, задължително я използвайте, но не трябва от това да пострадат индивидуалните ви занимания.
Влияе ли на алхимичния процес, протичащ в тялото на практикуващата жена взаимодействието (включително сексуалното) с партньор, който не се занимава с даоистки практики? По какъв начин?
P. S. Раждането на дете не се явява цел на взаимоотношенията.
Ако зачеването на дете не се явява цел на взаимодействието – не влияе, но при условие че партньорът е във възбудено състояние не по-малко от час. Това е минималното време за преработване на грубата енергия. Сексуалните отношения трябва да се не по-често от 2 – 3 пъти седмично.
Много трудно запомням последователността на практиките. Аз въобще трудно помня, но затова пък лесно забравям. Какво може да се направи по въпроса?
Запомнянето е процес, който се опира на способността да се запомни и възпроизведе информация с мозъка, тялото и енергията. Нарушенията в една от тези сфери усложнява процеса на запомняне. Но след като говорим конкретно за последователността на практиката, то в този случай проблемът е в тялото, което засега не разбира кинематиката на движението, а затова и не може да я възпроизведе. Трябва да се започне с прости комплекси, които регулярно да повтаряте, които да ви доведат до единство в самото тяло, за да може то да запомня.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (69)
2. Практиката
ПОЛОЖИТЕЛНО ЛИ ВЛИЯЯТ НА РАЗВИТИЕТО НА ПРАКТИКУВАЩАТА ЖЕНА МНОГОБРОЙНИТЕ ПЪТУВАНИЯ, ПЪТЕШЕСТВИЯ, СМЯНАТА НА МЕСТОЖИВЕЕНЕ?
Ако при това на жената ù се удаде да удържа ритъм на практикуване, то влияе много положително. Ако ритъмът на практикуване се изгуби, то тя престава да бъде практикуваща и се превръща в туристка. За една туристка подобен начин на живот може да е много интересен, но за практикуващата жена – всичко зависи от продължителността на времето, и е възможен разрив в практиките. Ако прекъсването е за повече от три дни, при тези, които се намират в стадий на базово познание се нарушава последователността и се налага да се започне всичко отначало.
ЗАГУБАТА НА РИТЪМ В ЗАНЯТИЯТА ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕ ОТ ЕДНО МЯСТО НА ЖИВЕЕНЕ В ДРУГО (ОТ ОРЕЛ В МОСКВА) – ЗАКОНОМЕРНОСТ ЛИ Е ИЛИ ИНДИВИДУАЛЕН ПРОЦЕС? КАКЪВ ПЕРИОД ЗА АДАПТАЦИЯ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА ПОДХОДЯЩ (ЗА МОСКВА)? МНОЗИНА, КОИТО ПРИСТИГАТ НА ЗАНЯТИЯ В СТОЛИЦАТА, ПО ЕДНА ИЛИ ДРУГА ПРИЧИНА, СА ПРЕСТАВАЛИ ДА СЕ ЗАНИМАВАТ. ТОВА С ВЛИЯНИЕТО НА ГРАДА ЛИ Е СВЪРЗАНО ИЛИ, КАКТО КАЗВАТ – СЪДБА?
Разбира се, сменяйки ритъма на живот и енергията на мястото, вие се обричате на ново изпитание. Особено, ако пристигате от един установен, регулярен ритъм на живот от малкия град в големия мегаполис, където ритъмът на живот е значително по-бърз. Период за адаптация няма – или се мобилизирате и действате, или се подчинявате на външните условия с всички следствия, засягащи практиката. И най-важното, което трябва да разберете е, че ако след смяната на мястото престанете да работите над себе си, значи така и не сте започвали. На мен и през ум не ми минава да не се занимавам, независимо къде се намирам, а аз постоянно съм на път, сменям континенти, условия на живот, сезони и часови пояси. Така че не се оплаквайте и не роптайте срещу съдбата си, ако искате да я създадете и организирате.
2. Практиката
ПОЛОЖИТЕЛНО ЛИ ВЛИЯЯТ НА РАЗВИТИЕТО НА ПРАКТИКУВАЩАТА ЖЕНА МНОГОБРОЙНИТЕ ПЪТУВАНИЯ, ПЪТЕШЕСТВИЯ, СМЯНАТА НА МЕСТОЖИВЕЕНЕ?
Ако при това на жената ù се удаде да удържа ритъм на практикуване, то влияе много положително. Ако ритъмът на практикуване се изгуби, то тя престава да бъде практикуваща и се превръща в туристка. За една туристка подобен начин на живот може да е много интересен, но за практикуващата жена – всичко зависи от продължителността на времето, и е възможен разрив в практиките. Ако прекъсването е за повече от три дни, при тези, които се намират в стадий на базово познание се нарушава последователността и се налага да се започне всичко отначало.
ЗАГУБАТА НА РИТЪМ В ЗАНЯТИЯТА ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕ ОТ ЕДНО МЯСТО НА ЖИВЕЕНЕ В ДРУГО (ОТ ОРЕЛ В МОСКВА) – ЗАКОНОМЕРНОСТ ЛИ Е ИЛИ ИНДИВИДУАЛЕН ПРОЦЕС? КАКЪВ ПЕРИОД ЗА АДАПТАЦИЯ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА ПОДХОДЯЩ (ЗА МОСКВА)? МНОЗИНА, КОИТО ПРИСТИГАТ НА ЗАНЯТИЯ В СТОЛИЦАТА, ПО ЕДНА ИЛИ ДРУГА ПРИЧИНА, СА ПРЕСТАВАЛИ ДА СЕ ЗАНИМАВАТ. ТОВА С ВЛИЯНИЕТО НА ГРАДА ЛИ Е СВЪРЗАНО ИЛИ, КАКТО КАЗВАТ – СЪДБА?
Разбира се, сменяйки ритъма на живот и енергията на мястото, вие се обричате на ново изпитание. Особено, ако пристигате от един установен, регулярен ритъм на живот от малкия град в големия мегаполис, където ритъмът на живот е значително по-бърз. Период за адаптация няма – или се мобилизирате и действате, или се подчинявате на външните условия с всички следствия, засягащи практиката. И най-важното, което трябва да разберете е, че ако след смяната на мястото престанете да работите над себе си, значи така и не сте започвали. На мен и през ум не ми минава да не се занимавам, независимо къде се намирам, а аз постоянно съм на път, сменям континенти, условия на живот, сезони и часови пояси. Така че не се оплаквайте и не роптайте срещу съдбата си, ако искате да я създадете и организирате.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (73)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
Явно по природа сме надарени със способността не само да живеем в ритъм, но и да го изживяваме. Ала попадайки в ритъм на съществуване, който или ни забавя, или ни ускорява, ние изгубваме функцията на изживяванията си. Само когато се намираме в естественото си състояние, можем да дадем възможност на ритъма да се изрази. Но за да се превърне изразяването в изживяване, ни е необходимо съсредоточено съзнание, така че да можем да преминем от състоянието на келто-африканеца в това на китайо-европееца. Изживяването произтича от правилната форма. Само правилната форма може да удържа енергийния процес и да бъде абсорбирана от него. А най-висшата форма на изживяване е изживяването на куба.
Изживяването на куба е условие за противопоставяне на живота в правилна и живота в неправилна геометрична фигура. Когато се намираме в помещение с добра акустика, възприемаме музиката по-различно, отколкото ако се намираме в помещение с лоша акустика. Най-удивителното е, че такова изживяване можем да създадем и вътре в себе си.
Именно за тези три условия на съществуване на музиката, при които музиката не се разпръсква, а има център, говори сподвижникът на суфизма ал-Газали. В този случай независимо от свойствата на вибрациите (по-груби или по-фини), вълната се връща в центъра. Това е условието за зикр, условието за съединяване.
С други думи, има напълваща музика (такава може да бъде всяка мелодия), естетическа музика (която настройва и хармонизира) и музика, която ни съединява с фините сфери. Това е условието на куба, което ни дава възможност да изживяваме вътрешна радост (което например е невъзможно при опита на сферата, където сме освободени от разбирането за радост тъй като съзнанието ни се намира в състояние отвъд ума).
Докато животът ни е низ от събития, докато отношенията ни са хаотични, трябва да се стараем състоянието ни да се определя от радостта. Това е условие на формата на човешкото битие. Когато пребиваваме в радостта, ние създаваме и преживяваме събитията по различен начин, отколкото когато ни водят емоционалните и временни преживявания.
Радостта е безвременна. Ако радостта е временна, тя не е истинска радост, а удоволствие от страсти и влечения. Радостта не може да има периодичност – тя е вибрация, която просто може да променя тоналността си, но не може да изчезне никъде. Радостта трябва да има център, към който трябва да се връща. Това именно представлява преживяването на куба. И тогава свойствата на покоя и движението ще зависят от центъра и вече няма да се проявяват отделно.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Ритъмът
Явно по природа сме надарени със способността не само да живеем в ритъм, но и да го изживяваме. Ала попадайки в ритъм на съществуване, който или ни забавя, или ни ускорява, ние изгубваме функцията на изживяванията си. Само когато се намираме в естественото си състояние, можем да дадем възможност на ритъма да се изрази. Но за да се превърне изразяването в изживяване, ни е необходимо съсредоточено съзнание, така че да можем да преминем от състоянието на келто-африканеца в това на китайо-европееца. Изживяването произтича от правилната форма. Само правилната форма може да удържа енергийния процес и да бъде абсорбирана от него. А най-висшата форма на изживяване е изживяването на куба.
Изживяването на куба е условие за противопоставяне на живота в правилна и живота в неправилна геометрична фигура. Когато се намираме в помещение с добра акустика, възприемаме музиката по-различно, отколкото ако се намираме в помещение с лоша акустика. Най-удивителното е, че такова изживяване можем да създадем и вътре в себе си.
Именно за тези три условия на съществуване на музиката, при които музиката не се разпръсква, а има център, говори сподвижникът на суфизма ал-Газали. В този случай независимо от свойствата на вибрациите (по-груби или по-фини), вълната се връща в центъра. Това е условието за зикр, условието за съединяване.
С други думи, има напълваща музика (такава може да бъде всяка мелодия), естетическа музика (която настройва и хармонизира) и музика, която ни съединява с фините сфери. Това е условието на куба, което ни дава възможност да изживяваме вътрешна радост (което например е невъзможно при опита на сферата, където сме освободени от разбирането за радост тъй като съзнанието ни се намира в състояние отвъд ума).
Докато животът ни е низ от събития, докато отношенията ни са хаотични, трябва да се стараем състоянието ни да се определя от радостта. Това е условие на формата на човешкото битие. Когато пребиваваме в радостта, ние създаваме и преживяваме събитията по различен начин, отколкото когато ни водят емоционалните и временни преживявания.
Радостта е безвременна. Ако радостта е временна, тя не е истинска радост, а удоволствие от страсти и влечения. Радостта не може да има периодичност – тя е вибрация, която просто може да променя тоналността си, но не може да изчезне никъде. Радостта трябва да има център, към който трябва да се връща. Това именно представлява преживяването на куба. И тогава свойствата на покоя и движението ще зависят от центъра и вече няма да се проявяват отделно.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (70)
2. Практиката
Как правилно да съчетаваме практиките? Кое се явява основа в женските практики? Можем ли да кажем, че основата на практиките за жени и за мъже е еднаква?
Ако говорим за основата на практиките за мъже и жени, то те са диаметрално противоположни. Те имат един източник, но различни насоки. На етапа, в който започвате да се занимавате с нещо е все едно какво ще правите. Независимо дали сте жена, или мъж, така или иначе ще правите нещата неправилно. Формирайте отношение, намерение, изграждайте своя енергиен баланс, развивайте съсредоточаването си. Може да ми повярвате, а може да използвате това и като причина изобщо да не започнете, но ще ви се наложи да се изследвате и анализирате поне пет години, и то в най-добрия случай. Разбира се, когато започнете реално да се занимавате, тогава всички понятия ще придобият съответната яснота.
Докато не умеете правилно да стоите, да лежите, да седите, да слушате, да виждате, да усещате, как изобщо да говорим за направление? Него просто го няма. Как можете да управлявате кораб, без да познавате уредите за навигация и звездите? Вярвайте в себе си, вярвайте в практиката и всичко ще се получи. Не се получава при онези, които не вярват в себе си. Но и това е поправимо.
На етапа на изграждане не трябва да бързате, иначе ще започнете да обвинявате практиката за всички проблеми, които ще възникват, ако бързате или сте безотговорни към себе си. Та вие сте жена! Кой, ако не вие, може да чувства как протичат вашите процеси? Вие, по силата на своята природа, сте в състояние да възприемате ритъма, а в същото време сами се отказвате от това.
Но ако искате повече яснота по своя въпрос, трябва да ми го зададете така: «Занимавам се с това и това, по толкова и такъв ритъм. Какво бихте ми препоръчали да изменя в моето отношение?». Иначе, както ми го задавате сега, ми предлагате да ви опиша целия комплекс от женски практики и да ви обясня принципите, върху които са построени. Но дори и да го направя, каква е гаранцията, че вие ще чуете всичко правилно и в необходимата последователност? Никаква!
Но дори че си поставяте подобни въпроси, това вече не е малко. Важното е да не забравяте да им намирате и отговори. Дори и неправилният отговор, получен навреме е по-добре от правилния, но ненавреме. И като начало се разберете с матката и с главата си.
Кои са критериите, по които може да се определи, че жената се развива правилно в практиката?
Съществува тънка граница, свързана с това как съчетавате практиката с вашия всекидневен живот. Когато започвате да се занимавате с нещо, вие привнасяте в нещата, които правите, онова отношение, което с години се е формирало у вас. Трябва да изследвате своето умение да се ориентирате в собствените си действия. Ако сте правили грешки в постъпките си, твърде вероятно е да пренесете тези грешки и в практиката.
Преди практиката да започне да ви изменя и коригира, ще мине немалко време. Затова в началото търсете не това, което е правилно в практиката, а това, което е неправилно във вашето отношение към нея. Ако работите над себе си, занимавате се с развитието си, кое му е неправилното?
Но днес, за съжаление, качество се добива само чрез количество. И правилността възниква тогава, когато едното преминава в другото, когато практиката вече не е бреме и ви носи такова напълване, че подобни въпроси дори и насън не се появяват. Но все пак, аз ще дам един критерий – удовлетворението от онези действия, които вие реализирате. То може да е физическо, енергетическо или ментално.
2. Практиката
Как правилно да съчетаваме практиките? Кое се явява основа в женските практики? Можем ли да кажем, че основата на практиките за жени и за мъже е еднаква?
Ако говорим за основата на практиките за мъже и жени, то те са диаметрално противоположни. Те имат един източник, но различни насоки. На етапа, в който започвате да се занимавате с нещо е все едно какво ще правите. Независимо дали сте жена, или мъж, така или иначе ще правите нещата неправилно. Формирайте отношение, намерение, изграждайте своя енергиен баланс, развивайте съсредоточаването си. Може да ми повярвате, а може да използвате това и като причина изобщо да не започнете, но ще ви се наложи да се изследвате и анализирате поне пет години, и то в най-добрия случай. Разбира се, когато започнете реално да се занимавате, тогава всички понятия ще придобият съответната яснота.
Докато не умеете правилно да стоите, да лежите, да седите, да слушате, да виждате, да усещате, как изобщо да говорим за направление? Него просто го няма. Как можете да управлявате кораб, без да познавате уредите за навигация и звездите? Вярвайте в себе си, вярвайте в практиката и всичко ще се получи. Не се получава при онези, които не вярват в себе си. Но и това е поправимо.
На етапа на изграждане не трябва да бързате, иначе ще започнете да обвинявате практиката за всички проблеми, които ще възникват, ако бързате или сте безотговорни към себе си. Та вие сте жена! Кой, ако не вие, може да чувства как протичат вашите процеси? Вие, по силата на своята природа, сте в състояние да възприемате ритъма, а в същото време сами се отказвате от това.
Но ако искате повече яснота по своя въпрос, трябва да ми го зададете така: «Занимавам се с това и това, по толкова и такъв ритъм. Какво бихте ми препоръчали да изменя в моето отношение?». Иначе, както ми го задавате сега, ми предлагате да ви опиша целия комплекс от женски практики и да ви обясня принципите, върху които са построени. Но дори и да го направя, каква е гаранцията, че вие ще чуете всичко правилно и в необходимата последователност? Никаква!
Но дори че си поставяте подобни въпроси, това вече не е малко. Важното е да не забравяте да им намирате и отговори. Дори и неправилният отговор, получен навреме е по-добре от правилния, но ненавреме. И като начало се разберете с матката и с главата си.
Кои са критериите, по които може да се определи, че жената се развива правилно в практиката?
Съществува тънка граница, свързана с това как съчетавате практиката с вашия всекидневен живот. Когато започвате да се занимавате с нещо, вие привнасяте в нещата, които правите, онова отношение, което с години се е формирало у вас. Трябва да изследвате своето умение да се ориентирате в собствените си действия. Ако сте правили грешки в постъпките си, твърде вероятно е да пренесете тези грешки и в практиката.
Преди практиката да започне да ви изменя и коригира, ще мине немалко време. Затова в началото търсете не това, което е правилно в практиката, а това, което е неправилно във вашето отношение към нея. Ако работите над себе си, занимавате се с развитието си, кое му е неправилното?
Но днес, за съжаление, качество се добива само чрез количество. И правилността възниква тогава, когато едното преминава в другото, когато практиката вече не е бреме и ви носи такова напълване, че подобни въпроси дори и насън не се появяват. Но все пак, аз ще дам един критерий – удовлетворението от онези действия, които вие реализирате. То може да е физическо, енергетическо или ментално.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (74)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Настройването на ритъма
Ритъмът не може да бъде подвластен на човека, докато той не развие съвършено съзнание, тъй като ритъмът е условие за преживяванията на мозъка (което всъщност отличава африканците от европейците).
Тайната на африканците може да бъде разгадана чрез изучаване на тотемните животни на Африка, които са определяли развитието на енергията на различни места в съответствие със звуковите сигнали. Музиката и танците, достигнали до нас от Африка, са били първоначално изкуство за съхраняване на най-висшите функции на мозъка, които са давали възможност на жителите на Африка да подхранват и напълват мозъка си и са пораждали определени преживявания. И най-важното – това им помагало да запазят връзката с висшите сили.
Африканското тяло е като тялото на рибите гимнархи, които възприемат и изпращат в пространството точни и устойчиви сигнали, свързани с честотата на пространството, в което живеят. Освен всичко друго вибрацията поражда и особен тип опит, който може да се нарече ритмичност.
Ритмичността определя скоростта на биохимичните и биоенергийните процеси и това, което се случва в крайна сметка с енергията ни – дали тя се усвоява, губи или натрупва. За африканците ритмичността е свързана с понятието абсорбция. Те абсорбирали външния свят чрез вътрешния и натрупвали енергия в тялото си. Помислете за телосложението на африканците – това е именно натрупването, до което се стига чрез изкуството на живот в ритъм. Помислете каква е разликата между това животът ти да е построен в съгласие с биохимичните реакции, които можеш да управляваш, и това всичките ти реакции да са подчинени на ритъм, който не ти позволява да изработваш дори естествена енергия, да напълниш органите си и да следваш съзнателната си воля! Ето един пример за базова биохимична реакция. Ако се движим според ритъма на биологичния си часовник, който се регулира от дишането, храненето и циркулирането на кръвта, тогава в рамките на 24 часа енергията по естествен начин ще преминава през тялото ни. Тялото ще се намира в определена честота на възбудимост (регулирана от хипоталамуса) и енергията ще се връща в бъбреците, които ще извеждат част от нея навън, а друга част ще връщат в тялото, в кръвта.
Ако възбудата се усили, тогава губим контрол над цикъла. В този случай трябва да засилим съзнанието и да отрегулираме ускорените процеси, защото в противен случай ще започнем да губим още повече енергия. Тук се крие и тайната на ритъма, която е свързана както с фигурата на ритъма, така и с темпото. Тялото ни в това отношение се дели на две нива – опериране с хоризонталния фон, което е вътрешното, и управляване на външния фон (цвят, вкус, светлина, звук).
Преди всичко обаче особено важно е да се сдобием с балансирано съзнание. Това ще ни позволи да представяме и разбираме базовото си пространство, т.е. да почувстваме резонанса на мястото, в което живеем (днес той се колебае между 8 и 40 Hz).
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Настройването на ритъма
Ритъмът не може да бъде подвластен на човека, докато той не развие съвършено съзнание, тъй като ритъмът е условие за преживяванията на мозъка (което всъщност отличава африканците от европейците).
Тайната на африканците може да бъде разгадана чрез изучаване на тотемните животни на Африка, които са определяли развитието на енергията на различни места в съответствие със звуковите сигнали. Музиката и танците, достигнали до нас от Африка, са били първоначално изкуство за съхраняване на най-висшите функции на мозъка, които са давали възможност на жителите на Африка да подхранват и напълват мозъка си и са пораждали определени преживявания. И най-важното – това им помагало да запазят връзката с висшите сили.
Африканското тяло е като тялото на рибите гимнархи, които възприемат и изпращат в пространството точни и устойчиви сигнали, свързани с честотата на пространството, в което живеят. Освен всичко друго вибрацията поражда и особен тип опит, който може да се нарече ритмичност.
Ритмичността определя скоростта на биохимичните и биоенергийните процеси и това, което се случва в крайна сметка с енергията ни – дали тя се усвоява, губи или натрупва. За африканците ритмичността е свързана с понятието абсорбция. Те абсорбирали външния свят чрез вътрешния и натрупвали енергия в тялото си. Помислете за телосложението на африканците – това е именно натрупването, до което се стига чрез изкуството на живот в ритъм. Помислете каква е разликата между това животът ти да е построен в съгласие с биохимичните реакции, които можеш да управляваш, и това всичките ти реакции да са подчинени на ритъм, който не ти позволява да изработваш дори естествена енергия, да напълниш органите си и да следваш съзнателната си воля! Ето един пример за базова биохимична реакция. Ако се движим според ритъма на биологичния си часовник, който се регулира от дишането, храненето и циркулирането на кръвта, тогава в рамките на 24 часа енергията по естествен начин ще преминава през тялото ни. Тялото ще се намира в определена честота на възбудимост (регулирана от хипоталамуса) и енергията ще се връща в бъбреците, които ще извеждат част от нея навън, а друга част ще връщат в тялото, в кръвта.
Ако възбудата се усили, тогава губим контрол над цикъла. В този случай трябва да засилим съзнанието и да отрегулираме ускорените процеси, защото в противен случай ще започнем да губим още повече енергия. Тук се крие и тайната на ритъма, която е свързана както с фигурата на ритъма, така и с темпото. Тялото ни в това отношение се дели на две нива – опериране с хоризонталния фон, което е вътрешното, и управляване на външния фон (цвят, вкус, светлина, звук).
Преди всичко обаче особено важно е да се сдобием с балансирано съзнание. Това ще ни позволи да представяме и разбираме базовото си пространство, т.е. да почувстваме резонанса на мястото, в което живеем (днес той се колебае между 8 и 40 Hz).
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеМЕТОД (75)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Матрицата на ритъма
За да постигнем физическа, енергийна и умствена цялост, трябва да постигнем взаимодействие на дълбинно ниво, т.е. там където може да има максимално взаимодействие на всички видове енергии. Мястото, където възникват всички колебания, или по-скоро се достигат всички колебания в тялото ни, е мозъкът, или по-точно матричният мозък.
Матричният мозък отговаря на физиологичния мозък, но се отличава от него по степента си на функционалност. Той оперира с десетмерното пространство на времето, седеммерното пространство на ритъма и тринадесетмерното временно пространство.
При матричния мозък няма пряко или просто регистриране на събитията, той работи извън линейните величини. Мащабът на дейността му не може да бъде напълно установен, тъй като матричният мозък зависи от силата на собственото си честотно излъчване, т.е. има лична мяра, свързана с личната структура или координатната система, разпределяща усилието по трите пространствени вектора.
Тази важна особеност ни позволява да разберем десетмерното пространство (образувано от оста и сферата), чиито обем и дължина зависят от възприятието и възможностите на матричния мозък. При това формата остава неизменна – тя е сфера. Или по-скоро спирала, която очертава сфера и обхваща ъгъла на оста. Преминаването от един ъгъл в друг има 7 фази.
Като се комбинират фазата със спирала, се образува една от 13-те фигури, които предопределят свойствата и възможностите на матричния мозък. Така матричният мозък управлява пространството чрез колебанията на фигурите, образуващи част от един или друг ъглов момент, и съдържа разбирането за съвършения ритъм (единицата на матричния ритъм е равна на 13 колебания).
Най-важно е това, че матричният мозък оперира с мерна единица, която може да се обозначи като матрична мяра. Матрицата на ритъма представлява определен размер, отговарящ на един от ъглите на съвършената фигура или сферата. С други думи, това е свойството на мозъка да наслагва една от 13-те фигури върху пространството. Това е силата, въздействаща върху тялото, която води до образуване на фигура във фигурата (когато една фигура е вписана в друга).
В линейната пропорция, т.е. във временната пропорция, такава възможност няма, тъй като това е условен модел, който няма ритъм, пространство и време. Тук в една координатна система се изразява различна структурираност (или по-скоро в единия случай я има, а в другия – не). При това ориентирите на времевия и пространствения вектор и вектора на ритъма могат да съвпадат, но колебанието им да е различно.
В резултата на това в едно движение имаме три различни фази, като тук най-важният фактор е факторът на ритъма. Това позволява на матричния мозък да измерва пространството чрез звука, вкуса, усещането – т.е. чрез колебанията, като той се ориентира към пулсацията или по-скоро силата ѝ.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Матрицата на ритъма
За да постигнем физическа, енергийна и умствена цялост, трябва да постигнем взаимодействие на дълбинно ниво, т.е. там където може да има максимално взаимодействие на всички видове енергии. Мястото, където възникват всички колебания, или по-скоро се достигат всички колебания в тялото ни, е мозъкът, или по-точно матричният мозък.
Матричният мозък отговаря на физиологичния мозък, но се отличава от него по степента си на функционалност. Той оперира с десетмерното пространство на времето, седеммерното пространство на ритъма и тринадесетмерното временно пространство.
При матричния мозък няма пряко или просто регистриране на събитията, той работи извън линейните величини. Мащабът на дейността му не може да бъде напълно установен, тъй като матричният мозък зависи от силата на собственото си честотно излъчване, т.е. има лична мяра, свързана с личната структура или координатната система, разпределяща усилието по трите пространствени вектора.
Тази важна особеност ни позволява да разберем десетмерното пространство (образувано от оста и сферата), чиито обем и дължина зависят от възприятието и възможностите на матричния мозък. При това формата остава неизменна – тя е сфера. Или по-скоро спирала, която очертава сфера и обхваща ъгъла на оста. Преминаването от един ъгъл в друг има 7 фази.
Като се комбинират фазата със спирала, се образува една от 13-те фигури, които предопределят свойствата и възможностите на матричния мозък. Така матричният мозък управлява пространството чрез колебанията на фигурите, образуващи част от един или друг ъглов момент, и съдържа разбирането за съвършения ритъм (единицата на матричния ритъм е равна на 13 колебания).
Най-важно е това, че матричният мозък оперира с мерна единица, която може да се обозначи като матрична мяра. Матрицата на ритъма представлява определен размер, отговарящ на един от ъглите на съвършената фигура или сферата. С други думи, това е свойството на мозъка да наслагва една от 13-те фигури върху пространството. Това е силата, въздействаща върху тялото, която води до образуване на фигура във фигурата (когато една фигура е вписана в друга).
В линейната пропорция, т.е. във временната пропорция, такава възможност няма, тъй като това е условен модел, който няма ритъм, пространство и време. Тук в една координатна система се изразява различна структурираност (или по-скоро в единия случай я има, а в другия – не). При това ориентирите на времевия и пространствения вектор и вектора на ритъма могат да съвпадат, но колебанието им да е различно.
В резултата на това в едно движение имаме три различни фази, като тук най-важният фактор е факторът на ритъма. Това позволява на матричния мозък да измерва пространството чрез звука, вкуса, усещането – т.е. чрез колебанията, като той се ориентира към пулсацията или по-скоро силата ѝ.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (71)
2. Практиката
Как да спрем вътрешния диалог в практиката?
Спирането на вътрешния диалог има три условия:
~ Работа с контрол над мисълта. Работа, насочена към развиване на съсредоточение, събраност и умение да се вземат решения. Тук не се поставя задачата да се спира мисълта, важно е именно тя да се тренира, за да бъде ваша.
~ Временно спиране, насочено към пълно съсредоточаване в практиката или в действието. Това изисква максимална събраност и концентрация.
~ Изчезване на лъжливото.
Да започнем с последното. Изчезването на лъжливото се случва при тези условия, когато вие сте заменили мислите със знания и у вас се е появила яснота. Това означава, че процесът на мислене се е изчерпал и е заменен от виждане, чувстване, слушане. Това е ниво, при което вашият организъм се намира в пълна хармония и в по-нататъшното си развитие се опира единствено на контрола над себе си във високочестотните вибрации.
От този момент нататък вашето съществуване има еднополюсен характер. Взаимоотношенията с хората започват да ви носят само технически натоварвания. Обикновено личностите, достигнали подобно състояние, се отделят от хората или престават да общуват с тях на ниво изграждане на определени действия. Може да се каже, че те стават светци, отшелници или дори ненормални в очите на околните. А в същността си това е процес на дълбоко преживяване и тясно взаимодействие с невременното пространство. Но към това състояние трябва да се върви естествено. Ако се занимавате правилно, т. е., ако вашата система от практики е насочена към вашето последователно изменение, повярвайте ми – всичко ще се случи по естествен начин. Ако с това се занимавате специално (целенасочено), тогава е твърде голяма вероятността да си създадете психически и енергетически проблеми. Освен всичко друго, се налага и да се изолирате от обществото, възможно и завинаги, тъй като всяка частичност, незавършеност в този случай може да е пагубна.
От тази гледна точка, интересни са първият и вторият път.
Първият ни учи правилно да мислим (което не е маловажно), като съизмерваме скоростта и последователността на мисъл-формите с нашето умение да ги възприемаме. Тоест, човек се учи да възприема мисълта като форма.
Второто – това е ясно удържане на задачите в практиката, т. е. формиране на силата на мисълта. Необходимо е да караме мозъка си да работи над това, което трябва, а не да «плува» на свободен режим. Именно затова и съществува такова понятие като съсредоточаване. Примерно – казва ви се «да си разхлабите корема». Проверете се сами: действително ли вашето съзнание контролира процеса на разхлабване или просто е чуло, но не може да накара тялото да работи.
Какво означава да си разхлабите корема? Това означава да разположите тялото в такова положение, че то да позволява корема да се разхлаби. След това е нужно тази позиция да се запази, защото и най-малките промени в нея усложняват задачата. След това е необходимо да последва напълване на мускулите на корема с енергия (иначе за сметка на какво той ще се разхлаби?). Съзнанието може да заповядва единствено на енергията, но ако тя е недостатъчно в корема, той няма да се разхлаби. А ако енергията изобщо не се чувства, значи се налага да се включи друг механизъм и да се търси отговор на въпроса «Какво трябва да направя?» и т.н.
От това, че ще си стръскате корема или ръката, те няма да се разхлабят. Така че спирането на вътрешния диалог е пълно подчинение на енергията, която, освен това, трябва и да развием и се научим да управляваме. Затова нека отначало да се научим да изразяваме мислите, след това правилно да ги използваме и излишното ще изчезне от само себе си. Тогава няма и да се налага нищо да спираме.
2. Практиката
Как да спрем вътрешния диалог в практиката?
Спирането на вътрешния диалог има три условия:
~ Работа с контрол над мисълта. Работа, насочена към развиване на съсредоточение, събраност и умение да се вземат решения. Тук не се поставя задачата да се спира мисълта, важно е именно тя да се тренира, за да бъде ваша.
~ Временно спиране, насочено към пълно съсредоточаване в практиката или в действието. Това изисква максимална събраност и концентрация.
~ Изчезване на лъжливото.
Да започнем с последното. Изчезването на лъжливото се случва при тези условия, когато вие сте заменили мислите със знания и у вас се е появила яснота. Това означава, че процесът на мислене се е изчерпал и е заменен от виждане, чувстване, слушане. Това е ниво, при което вашият организъм се намира в пълна хармония и в по-нататъшното си развитие се опира единствено на контрола над себе си във високочестотните вибрации.
От този момент нататък вашето съществуване има еднополюсен характер. Взаимоотношенията с хората започват да ви носят само технически натоварвания. Обикновено личностите, достигнали подобно състояние, се отделят от хората или престават да общуват с тях на ниво изграждане на определени действия. Може да се каже, че те стават светци, отшелници или дори ненормални в очите на околните. А в същността си това е процес на дълбоко преживяване и тясно взаимодействие с невременното пространство. Но към това състояние трябва да се върви естествено. Ако се занимавате правилно, т. е., ако вашата система от практики е насочена към вашето последователно изменение, повярвайте ми – всичко ще се случи по естествен начин. Ако с това се занимавате специално (целенасочено), тогава е твърде голяма вероятността да си създадете психически и енергетически проблеми. Освен всичко друго, се налага и да се изолирате от обществото, възможно и завинаги, тъй като всяка частичност, незавършеност в този случай може да е пагубна.
От тази гледна точка, интересни са първият и вторият път.
Първият ни учи правилно да мислим (което не е маловажно), като съизмерваме скоростта и последователността на мисъл-формите с нашето умение да ги възприемаме. Тоест, човек се учи да възприема мисълта като форма.
Второто – това е ясно удържане на задачите в практиката, т. е. формиране на силата на мисълта. Необходимо е да караме мозъка си да работи над това, което трябва, а не да «плува» на свободен режим. Именно затова и съществува такова понятие като съсредоточаване. Примерно – казва ви се «да си разхлабите корема». Проверете се сами: действително ли вашето съзнание контролира процеса на разхлабване или просто е чуло, но не може да накара тялото да работи.
Какво означава да си разхлабите корема? Това означава да разположите тялото в такова положение, че то да позволява корема да се разхлаби. След това е нужно тази позиция да се запази, защото и най-малките промени в нея усложняват задачата. След това е необходимо да последва напълване на мускулите на корема с енергия (иначе за сметка на какво той ще се разхлаби?). Съзнанието може да заповядва единствено на енергията, но ако тя е недостатъчно в корема, той няма да се разхлаби. А ако енергията изобщо не се чувства, значи се налага да се включи друг механизъм и да се търси отговор на въпроса «Какво трябва да направя?» и т.н.
От това, че ще си стръскате корема или ръката, те няма да се разхлабят. Така че спирането на вътрешния диалог е пълно подчинение на енергията, която, освен това, трябва и да развием и се научим да управляваме. Затова нека отначало да се научим да изразяваме мислите, след това правилно да ги използваме и излишното ще изчезне от само себе си. Тогава няма и да се налага нищо да спираме.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (72)
2. Практиката
Бих искала да знам необходимия и пълен обем от практики във всичките три традиции, съгласно дните на седмицата, този еталон, към който трябва да се стремим. Какъв е минималният обем практики при аварийни обстоятелства и в зависимост от дефицита на време и сили?
Голяма грешка е да гледате на практиките от позицията на количество и някакъв еталон. Еталон за вас може да бъде конкретна личност или самият процес на развитие, но вашето съответствие към практиките, към дните на седмицата, към звезди и планети трябва да разглеждате чак след като сте наясно със своя ритъм, т. е. този ритъм, който реално позволява да усвоявате енергията.
Това е периодът, когато тялото достига всичките 13 съответствия в движение, т. е., постига законите на построяване на тялото. Това е времето, когато енергията е изпитала поне три качества плътност (цялото тяло притежава пет вида енергийна плътност). Времето, когато осъзнаването му става абсолютно ясно над какво и как работи. Тоест тогава може да се каже, че се достига съединение на вътрешно и външно, дясно и ляво, долно и горно. Ако това липсва, ще ви се удава да възприемате само някои епизоди от практиката и еталон в този случай може да стане тяхната регулярност, сериозното отношение и удовлетворение от извършената работа.
Ако искате да съотнесете всичко към дните от седмицата (което, разбира се, с времето трябва да стане норма), то, първото, което е необходимо, е в събота и неделя да направите анализ на работата, извършена през петте дни. Ако практикувате медитативна работа, то неделя и понеделник са най-подходящите за това, четвъртък предполага работа с ритъм, сряда – работа със съзнанието. Петък оставете за любовта! Вижда ви се малко? Да, но пък – качествено! Вторник е подходящ за обновяване на общата енергия – като вход към седмицата.
По-нататък... Какво имате предвид под «аварийни обстоятелства»? Вие какво – да не работите като шофьор? Трябва по-внимателно да карате! Ако видите, че автомобилът може да се повреди, то се заемете с неговото възстановяване и го преведете максимално в съсредоточение и желателно в тишина.
А сега за традициите. Доколкото разбирам, вие имате предвид тези три традиции, които аз отделям – латиноамериканска, даоистка и афро-арабо-египетска, т. е., тези три традиции, които осъзнато са развивали женския път. Тук е необходимо да се учите да разбирате какво и колко правите.
Латиноамериканската традиция се състои от общуване (изплитане на мислите), изчистване (налагане на вътрешен порядък), познаване на ритъма (движение), взаимодействие със силите (форми), потапяне в пет състояния на покой (петте луни), наблюдение (изкуството да живееш със страж), разкриване на реалността (преглед), колелото на изцелението, развиване на връзките (игра).
Афро-арабо-египетската линия се състои от танци. Танцът на богинята Амратион (най-древната женска богиня) – взаимодействие с космическата енергия на майката (анимационни техники за взаимодействие с енергията).
«Търкалянето на кълбото» от бога Хепри (олицетворява движението) – познание за четирите ритъма: движение, съсредоточение, свързване, изменение.
Танцът на Ракш Мазри (египетски танц с корема) – възприемане на универсалното дишане (маточно дишане) посредством създаване и смесване на слюнка (чрез движения на главата), управление на небесната спирала (вълнообразни движения на ръцете), напълване на матката с енергия (вълнообразни движения с корема), събиране на есенцията в матката (въртеливи движения с бедрата), съхранение на вътрешното дишане (компресиращи, свиващи движения с бедрата).
Танцът на Хатхор – колелото на живота.
Танцът на Озирис – танцът на смъртта (подготовка на душата Ба за живот в задгробния свят).
От азиатските практики най-сериозно е представена даоистката група – практики, опиращи се на особеностите на развитие на жената и на спецификата на циркулация на нейната жизнена енергия. Тук влизат цяла група практики, ориентирани към изучаване на различните жизнени системи в организма.
2. Практиката
Бих искала да знам необходимия и пълен обем от практики във всичките три традиции, съгласно дните на седмицата, този еталон, към който трябва да се стремим. Какъв е минималният обем практики при аварийни обстоятелства и в зависимост от дефицита на време и сили?
Голяма грешка е да гледате на практиките от позицията на количество и някакъв еталон. Еталон за вас може да бъде конкретна личност или самият процес на развитие, но вашето съответствие към практиките, към дните на седмицата, към звезди и планети трябва да разглеждате чак след като сте наясно със своя ритъм, т. е. този ритъм, който реално позволява да усвоявате енергията.
Това е периодът, когато тялото достига всичките 13 съответствия в движение, т. е., постига законите на построяване на тялото. Това е времето, когато енергията е изпитала поне три качества плътност (цялото тяло притежава пет вида енергийна плътност). Времето, когато осъзнаването му става абсолютно ясно над какво и как работи. Тоест тогава може да се каже, че се достига съединение на вътрешно и външно, дясно и ляво, долно и горно. Ако това липсва, ще ви се удава да възприемате само някои епизоди от практиката и еталон в този случай може да стане тяхната регулярност, сериозното отношение и удовлетворение от извършената работа.
Ако искате да съотнесете всичко към дните от седмицата (което, разбира се, с времето трябва да стане норма), то, първото, което е необходимо, е в събота и неделя да направите анализ на работата, извършена през петте дни. Ако практикувате медитативна работа, то неделя и понеделник са най-подходящите за това, четвъртък предполага работа с ритъм, сряда – работа със съзнанието. Петък оставете за любовта! Вижда ви се малко? Да, но пък – качествено! Вторник е подходящ за обновяване на общата енергия – като вход към седмицата.
По-нататък... Какво имате предвид под «аварийни обстоятелства»? Вие какво – да не работите като шофьор? Трябва по-внимателно да карате! Ако видите, че автомобилът може да се повреди, то се заемете с неговото възстановяване и го преведете максимално в съсредоточение и желателно в тишина.
А сега за традициите. Доколкото разбирам, вие имате предвид тези три традиции, които аз отделям – латиноамериканска, даоистка и афро-арабо-египетска, т. е., тези три традиции, които осъзнато са развивали женския път. Тук е необходимо да се учите да разбирате какво и колко правите.
Латиноамериканската традиция се състои от общуване (изплитане на мислите), изчистване (налагане на вътрешен порядък), познаване на ритъма (движение), взаимодействие със силите (форми), потапяне в пет състояния на покой (петте луни), наблюдение (изкуството да живееш със страж), разкриване на реалността (преглед), колелото на изцелението, развиване на връзките (игра).
Афро-арабо-египетската линия се състои от танци. Танцът на богинята Амратион (най-древната женска богиня) – взаимодействие с космическата енергия на майката (анимационни техники за взаимодействие с енергията).
«Търкалянето на кълбото» от бога Хепри (олицетворява движението) – познание за четирите ритъма: движение, съсредоточение, свързване, изменение.
Танцът на Ракш Мазри (египетски танц с корема) – възприемане на универсалното дишане (маточно дишане) посредством създаване и смесване на слюнка (чрез движения на главата), управление на небесната спирала (вълнообразни движения на ръцете), напълване на матката с енергия (вълнообразни движения с корема), събиране на есенцията в матката (въртеливи движения с бедрата), съхранение на вътрешното дишане (компресиращи, свиващи движения с бедрата).
Танцът на Хатхор – колелото на живота.
Танцът на Озирис – танцът на смъртта (подготовка на душата Ба за живот в задгробния свят).
От азиатските практики най-сериозно е представена даоистката група – практики, опиращи се на особеностите на развитие на жената и на спецификата на циркулация на нейната жизнена енергия. Тук влизат цяла група практики, ориентирани към изучаване на различните жизнени системи в организма.
от книгата "Пътят на жената", Олег ЧернеМЕТОД (76)
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Матрицата на ритъма
Ситуацията е подобна на случаите, в които измерваме силата или честотата на ток чрез прибор, който е затворен в някаква форма. Тоест съзнанието в този случай работи като светлинен или звуков конус, който удържа свойството на пространството в най-съвършената му форма, като дължината на вълната се определя не от разстоянието, а от честотата. Следователно вълната не се губи, не прекъсва, а се намира вътре в себе си и усъвършенства честотата си чрез обратната връзка, т.е. периодично се връща към първоначалното си състояние. Така обаче се намалява броят на връщанията, а това може да се промени само ако се създаде друга гранична величина.
По този начин матрицата на ритъма позволява не само да разгадаем свойствата на енергията, но и да оперираме с тези свойства въз основа на граничната величина. Матричният мозък, удържащ енергията, с която се оперира под ъгъл от 45 градуса (това дава възможност на енергията да се връща), се явява всъщност условие за дълбокото проникване в природата на енергията, където с енергията се работи не чрез величините, а чрез формата: тук условно честотата от 10 Hz може да се представи като надупчен тетраедър.
Значимостта на това да доведем мозъка си до матричното ниво на развитие се определя, разбира се, от задачите. Какво си представяме, когато говорим например за скоростта на светлината или звука? Нищо. А именно в такива условия живее енергията, която променя един конус в друг, само че процесът протича на нивото на пространствената геометрия, която се основава на условията на матрицата или на матричният ритъм. Къде се крие разликата тогава? Само в умението.
6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията
Матрицата на ритъма
Ситуацията е подобна на случаите, в които измерваме силата или честотата на ток чрез прибор, който е затворен в някаква форма. Тоест съзнанието в този случай работи като светлинен или звуков конус, който удържа свойството на пространството в най-съвършената му форма, като дължината на вълната се определя не от разстоянието, а от честотата. Следователно вълната не се губи, не прекъсва, а се намира вътре в себе си и усъвършенства честотата си чрез обратната връзка, т.е. периодично се връща към първоначалното си състояние. Така обаче се намалява броят на връщанията, а това може да се промени само ако се създаде друга гранична величина.
По този начин матрицата на ритъма позволява не само да разгадаем свойствата на енергията, но и да оперираме с тези свойства въз основа на граничната величина. Матричният мозък, удържащ енергията, с която се оперира под ъгъл от 45 градуса (това дава възможност на енергията да се връща), се явява всъщност условие за дълбокото проникване в природата на енергията, където с енергията се работи не чрез величините, а чрез формата: тук условно честотата от 10 Hz може да се представи като надупчен тетраедър.
Значимостта на това да доведем мозъка си до матричното ниво на развитие се определя, разбира се, от задачите. Какво си представяме, когато говорим например за скоростта на светлината или звука? Нищо. А именно в такива условия живее енергията, която променя един конус в друг, само че процесът протича на нивото на пространствената геометрия, която се основава на условията на матрицата или на матричният ритъм. Къде се крие разликата тогава? Само в умението.
от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег ЧернеЧаст 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (73)
2. Практиката
Разкажете за механизма на спиране на менструацията, моля. Колко значим е този процес за жената?
Активизирането на този процес е необходимо, ако се откажете от социален живот и напълно се ориентирате към практикуване, тъй като в този случай става пълна ориентация на енергията към трансформация. Но по-добре да преминете към това равномерно и естествено. Необходимо е да знаете, че когато менструацията спре, циркулацията на енергията се променя и тялото започва да живее по други закони, във връзка, с което препоръчвам първо да изградите цялата енергийна система на тялото и едва след това да решите необходимо ли е преждевременно спиране.
Как да работим с гордостта, амбициозността, раздразнителността, които възникват като страничен ефект със задълбочаването в практиките?
Не, вие не сте права – това възниква не от задълбочаване в практиките, а точно обратното – защото отсъства задълбочаване. Ако вие реално сте се задълбочили в практиката, то такива проявления напълно ще отсъстват. Разбира се, на началния етап вие все едно разкривате, «размразявате» своята енергия и тя, на първо място, започва да подхранва това, което е най-разкрито във вас. Затова, ако сте били раздразнителни, естествено, раздразнителността ще се усилва, както и всички други съпътстващи качества. Така че тук проблемът не е в практиката, а в това, че сте се отдали на енергийни усещания и най-вече сте нарушили баланса в работата със съзнанието.
На началния етап практиката разкрива вашите проблеми – и външни, и вътрешни, и трябва да бъдете готови да се срещнете със самата себе си. Задайте си въпрос: «Защо започнах да се занимавам?» Ще ви бъде сложно да си отговорите, защото причината, поради която хората днес започват да се занимават с вътрешното си развитие, не лежи на повърхността.
Ако ставате раздразнителна, значи не увързвате вътрешно това, което развивате в себе си. Или не знаете как, или не можете. Значи, някъде съществува нарушение в последователността от действия. И ако гордостта може да е само временно явление при правилна работа над себе си, то раздразнителността е показател за разбалансираност на енергията. На първо място, обърнете внимание на практиките, свързани с развитие на циркулацията на енергията, за да не се разхожда «безстопанствено» по организма.
Напоследък често възниква състояние на пълно удовлетворение, което е толкова пълно, че не ми се иска нито да се движа, нито да се развивам, нито да мисля. Всичко и така си е добре. Появяват се мисли, сякаш «зависвам». С помощта на какви практики трябва да излизам от такова състояние?
Ето пак – космонавти! От какво се получава така – не сте написали! От гледане на заседания на правителството или от една чашка ракийка? Ако така ви е добре, защо ви е да излизате от това състояние? Ето защо ми харесва да слушам какво говорят дамите: защото просто не е и задължително да ги слушам! Говорят си там нещо на себе си...
Вие какво – съмнявате се, че наистина ви е добре или се преструвате? Или ме проверявате? На мен също ми е добре, но и през ум няма да ми мине да се отърва от това състояние. Във вашия случай ви предлагам да застанете под студения душ и да си кажете: «Добре се преструваш, Маня! Хайде твори!».
Тече голяма работа по осъзнаване на граничната полоса между сън и реалност, но когато напълно се събудя, не мога да си възстановя по-голямата част от това, което е било. Как да работя с него?
Много добре! Не трябва да го усилвате, става зацепване на енергията и е нужно време. Не го усилвайте, а бъдете в това. Това, че вече го осъзнавате и разбирате, е прекрасно. Просто не бързайте и продължете да работите над събирането на своята енергетическа структура!
2. Практиката
Разкажете за механизма на спиране на менструацията, моля. Колко значим е този процес за жената?
Активизирането на този процес е необходимо, ако се откажете от социален живот и напълно се ориентирате към практикуване, тъй като в този случай става пълна ориентация на енергията към трансформация. Но по-добре да преминете към това равномерно и естествено. Необходимо е да знаете, че когато менструацията спре, циркулацията на енергията се променя и тялото започва да живее по други закони, във връзка, с което препоръчвам първо да изградите цялата енергийна система на тялото и едва след това да решите необходимо ли е преждевременно спиране.
Как да работим с гордостта, амбициозността, раздразнителността, които възникват като страничен ефект със задълбочаването в практиките?
Не, вие не сте права – това възниква не от задълбочаване в практиките, а точно обратното – защото отсъства задълбочаване. Ако вие реално сте се задълбочили в практиката, то такива проявления напълно ще отсъстват. Разбира се, на началния етап вие все едно разкривате, «размразявате» своята енергия и тя, на първо място, започва да подхранва това, което е най-разкрито във вас. Затова, ако сте били раздразнителни, естествено, раздразнителността ще се усилва, както и всички други съпътстващи качества. Така че тук проблемът не е в практиката, а в това, че сте се отдали на енергийни усещания и най-вече сте нарушили баланса в работата със съзнанието.
На началния етап практиката разкрива вашите проблеми – и външни, и вътрешни, и трябва да бъдете готови да се срещнете със самата себе си. Задайте си въпрос: «Защо започнах да се занимавам?» Ще ви бъде сложно да си отговорите, защото причината, поради която хората днес започват да се занимават с вътрешното си развитие, не лежи на повърхността.
Ако ставате раздразнителна, значи не увързвате вътрешно това, което развивате в себе си. Или не знаете как, или не можете. Значи, някъде съществува нарушение в последователността от действия. И ако гордостта може да е само временно явление при правилна работа над себе си, то раздразнителността е показател за разбалансираност на енергията. На първо място, обърнете внимание на практиките, свързани с развитие на циркулацията на енергията, за да не се разхожда «безстопанствено» по организма.
Напоследък често възниква състояние на пълно удовлетворение, което е толкова пълно, че не ми се иска нито да се движа, нито да се развивам, нито да мисля. Всичко и така си е добре. Появяват се мисли, сякаш «зависвам». С помощта на какви практики трябва да излизам от такова състояние?
Ето пак – космонавти! От какво се получава така – не сте написали! От гледане на заседания на правителството или от една чашка ракийка? Ако така ви е добре, защо ви е да излизате от това състояние? Ето защо ми харесва да слушам какво говорят дамите: защото просто не е и задължително да ги слушам! Говорят си там нещо на себе си...
Вие какво – съмнявате се, че наистина ви е добре или се преструвате? Или ме проверявате? На мен също ми е добре, но и през ум няма да ми мине да се отърва от това състояние. Във вашия случай ви предлагам да застанете под студения душ и да си кажете: «Добре се преструваш, Маня! Хайде твори!».
Тече голяма работа по осъзнаване на граничната полоса между сън и реалност, но когато напълно се събудя, не мога да си възстановя по-голямата част от това, което е било. Как да работя с него?
Много добре! Не трябва да го усилвате, става зацепване на енергията и е нужно време. Не го усилвайте, а бъдете в това. Това, че вече го осъзнавате и разбирате, е прекрасно. Просто не бързайте и продължете да работите над събирането на своята енергетическа структура!
от книгата "Пътят на жената", Олег Черне